В испанските планини около Валенсия, на сверо-запад от малкото градче Бикорп, можем да намерим много ярко и различно оцветен варовик: червен, охра, кафяв, и разбира се бял.
Ако ги стрием и добавим мазнина можем да получим натурална боя. А от това как и по колко ги смесваме се получава и огромно количество цветове. С такава боя са били расписани ниши в Паяковата пещера, открита в 1919г, близко до Бикорпа от местния учите Хайме Гари-и-Поч.
Картините в тази пещера както и в много от другите обежища на първобитния човек изобразяват: хора, птици, животни и разбира се лова на тях. Но за пъви път и за сега само тук в Паяковата пещера е изобразено в събиране (лов) на мед.
От високата скала висят то ли огромни въздушни корени, то ли клони, то ли лиани, по тях лази човек, а на върха което не се вижда веднага чернее втора фигура която се е добрала до пчелното пчелното гнездо което се намира в хралупа.
Експертите смятат что фреската в Паяковата пещера е датирана окло 6000 години до н. ера.
Как мислите, за какво са си мислили древните хора когато са виждали пчелно гнездо?
Разбира се тово което си мислим и ние в днешно време, за вкусния и полезен мед. За това време от палеолита до наши дни нищо не се изменило, освен това че човек е намерил по лесен и достъпен начин да вземе меда от пчелите. Хората както са обичали да хапнат мет така и обичат.
Мед и лешници 